Проблеми с водата - част 4 /продължение/

Бактериологични и паразитологични показатели

Откриването и идентифицирането на отделните патогенни (болестотворни) микроорганизми във водата е сложна и скъпа задача. Практически за всеки тип микроорганизми, обитаващи във водата, се използва собствена методика за идентифициране, изискваща и голям разход на време.

Тъй като разнообразието от бактерии, вируси и протозои (protozoa), които могат да се открият във водата, е много голямо, то специфични тестове за отделните патогенни организми не могат да бъдат приложени в рутинния анализ на микробиологичните качества на водата. Откриването във водата на отделните типове микроорганизми напомня на търсене на игла в купа сено, а за систематичния контрол е нужен бърз, прост и по възможност единствен тест. От практическа гледна точка е много по-важно чесо и бърза да се прави един общ тест, отколкото рядко и при това цял ред специфични тестове по отделните организми.

Такъв подход предполага търсенето на определени индикативни организми, наблюдението на които позволява да се контролира микробиологичното замърсяване на водата.

В идеалния случай индикативните организми трябва да удовлетворяват следните условия:

1. Да се откриват и идентифицират лесно;
2. Да имат сходна с патогенните организми природа;
3. Да присъстват във водата в по-големи количества, отколкото патогенните организми;
4. Да имат жизнена устойчивост подобна или по-добра от тази на патогенните организми;
5. Да не бъдат сами по себе си патогенни (болестотворни).

И такива организми са били намерени. Тъй като микробиологичното заразяване на водата в повечето случаи се осъществява за сметка на фекални отходни води, то в качеството на индикативни организми е била избрана неголяма група непатогенни бактерии (по-точно условно непатогенни, тъй като при определени условия те са способни да предизвикват заболявания у човека), също съдържащи се във фекалните отпадъци от човека и животните. Към групата на тези микроорганизми се отнасят фекалните стрептококи, колиформните бактерии и сулфитредуциращите клостриди. Всички тези микроорганизми лесно се откриват и идентифицират, затова могат да служат за надежден индикатор за фекално заразяване на водата.

Тези три групи бактерии са способни да преживеят във водата в течение на различни периоди от време. Фекалните стрептококи могат да преживеят непродължително време, за това тяхното присъствие във водата свидетелства за неотдавнъшно заразяване. Колиформните бактерии са способни да преживеят във водата в течение на няколко седмици и най-лесно се идентифицират, което определя тяхното масово използване в качеството на основен индикативен организъм.

Съществува обаче цял ред микроорганизми, които са по-устойчиви на дезинфекция (хлориране, облъчване с ултравиолетови лъчи и т.н.). При обосновано подозрение за наличието им във водата, отсъствието на фекални стрептококи и колиформни бактерии не е гаранция за биологичната безопасност на водата. В този случай се използват такива индикативни организми като сулфитредуциращите клостриди, които могат да просъществуват във водата неограничено време. От една страна, присъствието им във водата (при отсъствие на фекални стрептококи или колиформни бактерии) свидетелства за отдавнъшно замърсяване. За това тестът за клостриди е особено полезен при проверката на водата в открити водоеми или резервуари. От друга страна, наличието на сулфитредуциращи клостриди позволява да се предположи с голяма степен на вероятност наличието във водата на организми, устойчиви към обеззаразяване (някои протозои, например Giardia и Cryptosporidium). Особено устойчиви към външни фактори са спорите на сулфитредуциращите клостриди, което и позволява да бъдат използвани в качеството на индикативен организъм. За по-точна индикация за наличието във водата на протозои в Росия се използва тест за цисти на лямблии. В качеството на индикативен организъм за ентеровирусите (чревните вируси при човека) се използват колифаги.

В допълнение е нужно да се отбележи, че търсенето във водата на патогенна флора по индикативни организми е косвено. Т.е., ако е открито наличие на индикативни организми, следва да се предположи наличие във водата и на патогенни атенти. Точно затова в повечето случаи нормативите изискват пълно отсъствие във водата на индикативни организми. Но най-пълна картина може да даде само комплексно изследване по няколко биологични параметри, а също, в случай на обосновано подозрение, и по отделните специфични микроорганизми.

* Количество бактериални колонии (Colony-forming units)
** Plaque-forming units (PFU) = Бляшкообразующие единицы (БОЕ) = Плака образуващи единици (ПОЕ)
¹⁾ Наличие на колиформни бактерии се допуска в не повече от 5% от пробите, взети за месец. При количество на проби за месец по-малко от 40, наличие на колиформни бактерии не се допуска. Всички проби, в които са открити колиформни бактерии, е нужно да бъдат проверени за наличие на термотолерантни колиформни бактерии. Присътствие на последните не се допуска.

Общо микробно число

Поради сложността и трудоемкостта на задачата да бъдат определени патогенните бактерии при биологичния анализ на водата, в качеството на критерий за бактериологична замърсеност се използва общото число на образуваните от бактериите колонии (Colony Forming Units – CFU) в 1 мл вода. Тази стойност се нарича общо микробно число.

В общи линии за отделянето на бактериите и преброяването на общото микробно число се използва метод на филтриране през мембрана. При този аналитичен метод определено количество вода се пропуска през специална мембрана с размер от порядъка на 0,45 мкм. В резултат на овърхността на мембраната остават всички намиращи се във водата бактерии. След това мембраната с бактериите се поставя за определен период от време в специална хранителна среда при температура 30-37 °С. През времето на този период, наричан инкубационен, бактериите получават възможност да се размножават и образуват добре различими колонии, които лесно могат да бъдат преброени.

Колиформни организми (общи колиформи)

Колиформните организми са удобни микробни индикатори за качеството на питейната водата и в това си качество се използват вече дълги години. Това е свързано на първо място с факта, че те лесно се поддават на откриване и преброяване.

«Колиформните организми» (или «колиформните бактерии») се отнасят към класа на грам-отрицателните бактерии, имащи форма на пръчици, основно живеещи и размножаващи се в долната част на храносмилателната система на човека и болшинството топлокръвни животни (например, домашни животни и водоплаващи птици) и са способни да предизвикват ферментация на лактозата при 35-37 °С с образуване на киселина, газ и алдехид. Попадат във водата обикновенно с фекалните отходни води и са способни да преживеят в нея в течение на няколко седмици, въпреки че могат да бъдат лишени (в повечето случаи) от възможността да се размножават.

Изследванията през последните години показват, че редом с традищионно отнасяните към този клас бактерии Escherichia (или E.Coli), Citrobacter, Enterobacter и Klebsiella (за които е вярно всичко казано по-горе), към този тип се отнасят и такива предизвикващи ферментация на лактозата бактерии, като Enterobacter cloasae и Citrobadter freundii. Последните могат да бъдат открити не само във фекалните води, но и в околната среда (богати на хранитерни вещества води, почви, разлагащи се растителни материали и т.н.), а също и в питейната вода с относително голяма концентрация на хранителни вещества. Освен това, тук се отнасят и видове, които рядко или никога не се откриват във фекалните отпадъци и могат да се размножават във вода с достатъчно високо качиство.

По-горе изложеното означава, че възможностите за използване на тази група в качеството на индикатор за фекално замърсяване на водите са ограничени. Впреки това, и независимо че колиформните организми не винаги са пряко свързани с наличието във водата на патогенни агенти, колиформният тест е напълно използваем за контрол на микробиологичното качество на пречистване на водата, подавана в системата на водоснабдяването.

Съгласно препоръките на СЗО, колиформни бакетрии не трябва да бъдат откривани в пречистената вода на системите за водоснабдяване. Допуска се случайно попадане на колиформни организми в разпределителната система, но в не повече от 5% от пробите, взети в течение на последните 12 месеца при условие на пълно отсъствие на E.Coli. Присъствието на колиформни организми във водата свидетелства за недостатъчно пречистване, вторично замърсяване или за наличието във водата излишно количество хранителни вещества. В случай че бъдат открити, задължително се провежда тест за наличие на термотолерантни колиформни бактерии (и/или E.Coli).

Термотолерантни колиформни бактерии

Бактериите от този тип представляват отделна група колиформни организми, способни да предизвикват ферментация на лактозата при 44 - 45 °С и включват род Escherichia (по-известни като E.Coli) и в по-малка степен отделни видове Klebsiella, Enterobacter и Citrobacter.

Термотолерантните колиформни бактерии се поддават на бързо откриване и за това играят важна вторична роля при оценката на ефективността на пречистване на водата от фекални бактерии. Като по-точен индикатор служат именно E.Coli (чревната пръчица), тъй като като източник на някои други термотолерантни колиформи могат да служат не само фекалните води. Иммено поради това често използвания термин «фекални колиформи» е некоректен и СЗО не препоръчва той да се използва за термотолерантните колиформни организми.

Обаче пълната идентификация на E.Coli е твърде сложна за рутинни изследвания. В същото време общата концентрация на термотолерантните колиформи в повечето случаи е право пропорционална на концентрацията на E.Coli, а техният вторичен растеж в разпределителната система е малко вероятен (с изключение на случаите на наличие във водата на достатъчно количество хранителни вещества, при температура по-висока от 13 °С и при отсъствие на остатъчен хлор). Всичко това прави използването на термотолерантните колиформни бактерии в качеството на индикатор за замърсеността на водата много практично.

СЗО припоръчва на националните контролни лаборатории да извършват точно определяне на E.Coli в случаите на откриване на голямо количество термотолерантни бактерии (при отсъствие на санитарни аварии), или, обратно, в условията когато са ограничени възможностите за микробиологични изследвания.

Фекални стрептококи

Терминът «фекални стрептококи» се отнася за тези стрептококи, които обикновено присъстват в екскрементите на човека и животните. Стрептококите от този тип се характеризират с наличието на антиген от група D и се отнасят към родовете Enterococcus и Streptococcus. Родът Enterococcus включва стрептококи, имащи висока преносимост и при неблагоприятни условия на развитие. Този род включва следните видове: E.avium, E.casseliflavus, E.cecorum, E.durans, E.faecalis, E.faecium, E.gallinarum, E.hirae, E.malodoratus, E.munditiuse и E.solitarius. Основно тези видове са с фекален произход и в повечето случаи могат да се разглеждат като специфични индикатори за замърсяване на водата с човешки фекалии. Но те също могат да бъдат намерени и в животински фекалии, а някои видове и подвидове се срещат главно върху растения. В рода Streptococcus само видовете S.bovis и S.equines притежават антигени от група D и влизат в групата на фекалните стрептококи. Източник на техния произход са обикновено животинските фекалии.

Фекалните стрептококи рядко се размножават в замърсена вода и затова могат да се използват при изследванията като допълнителен индикатор за ефективността на пречистване на водата. Освен това стрептококите имат висока устойчивост към изсушаване и могат да бъдат полезни за рутинен контрол след полагането на нови водопроводни магистрали или ремонти на разпределителната система, а също за откриване на замърсяване на подземните или повърхностните води от повърхностни отходни води.

Колифаги

Колифагите са разновидност на бактериофагите (вируси при бактериите, заразяващи бактериалната клетка, размножаващи се в нея и често предизвикващи нейната гибел), за които «домакин» (или по-скоро жертва) са колиформните бактерии.

Бактериофагите са предложени като индикатор за качеството на водата заради своето сходство с чревните вируси (ентеровирусите) при човека и лекотата на тяхното откриване във водата. По данни на СЗО най-широко са изучени две групи: соматични колифаги, които заразяват щамовете на организмите-приемници (E.Coli) през рецепторите на клетъчните стени; и F-специфичните РНК-бактериофаги, които инфектират щамовете на E.Coli и родствените бактерии чрез F- или секс-фимбри.

Нито една от тези групи не се среща в голямо количество в свежите фекалии на човека или животните, но те са широко разпространени в отходните води. Те са важни като индикатори за замърсяване на отходните води и заради по-високата си персистентност (способност да съхраняват своята жизниспособност извън тялото на «приемника») в сравнение с бактериалните индикатори и затова тяхното наличие или отсъствие във водата може да служи за допълнителен критерий за ефективността на мерките по охрана и пречистване на грундовите води.

Сулфитредуциращи клостриди

Тези анаеробни спорообразуващи организми, с най-характерен представител Clostridium perfringens, обикновено присъстват във фекалиите, макар и в значително по-малки количества от E.Coli. Но те могат да бъдат не само с фекален произход, а да се появяват във водата и от други източници.

Спорите на колстридите са способни да посъществуват във водата значително по-продължително, отколкото колиформните организми, и са по-устойчиви към обеззаразяване. Тяхното присъствие във водата, преминала дезинфекция, може да показва недостатъчно пречистване и, следователно, че устойчивите към обеззаразяване патогенни микроорганизми могат да не са унищожени.

Поради своята способност за продължително присъствие във водата сулфитредуциращите клостриди са изключително подходящи за откриване на периодични или стари замърсявания. От друга страна, имено поради това, че клостридите имат тенденция да просъществуват и да се натрупват във водата, те могат да бъдат открити много по-късно или по-далеч от мястото на заразяване, което може да усложни интерпретацията на резултатите от бактериологичното изследване на качеството на водата.

От друга страна, поради факта, че клостридите имат тенденция да просъществуват и да се натрупват във водата, те могат да бъдат открити много по-късно или по-далеч от мястото на заразяване, което може да усложни интерпретацията на резултатите от бактериологичното изследване на качеството на водата.

Именно заради това, въпреки своето особено значение, СЗО не предвижда тест за сулфидредуциращи колстриди в задължителния списък за рутинен контрол на водата в разпределителните системи. Независимо от това, този параметър се контролира от руските санитарни норми.

Ламблия

Ламблия е най-прост едноклетъчен микроорганизъм (протозои) от семейството на Giardia lamblia (синоним - Giardia intestinalis и Giardia duodenalis, а в Русия - традиционно с название Lamblia intestinalis). Ламблия съществува в две отделни морфологични форми: цисти (статична форма) и трофозоити (свободно живееща форма). В организма на приемника (човек или животно) цистите попадат по орален път. В храносмилателната система цистите започват да се преобразуват в трофозоити, които започват да се делят и бързо колонизират лигавицата на тънките черва. В организма на приемника също протича обратния процес - инцистиране или превръщане на трофозоита в циста. Цистите не притежават по повърхностната си мембрана участъци за прикрепване към лигавицата, затова проктически веднага преминават в дебелото черво и се извеждат с фекалиите. Пълният цикъл завършва с освобождаване от организма-приемник на цисти, които във външната среда, в т.ч. във водата, остават жизнеспособни продължително време. Те са устойчиви към киселините, основите, веществата, съдържащи активен хлор, и напълно се деактивират при кипене в продължение на 20 минути.

Цистите на ламблия (Gardia Lamblia Cyst) имат овална форма и размер 8-14 мкм (дължина) и 7-10 мкм (ширина). Gardia е едно от най-разпространените животни-паразити, опасни също и за човека. При човека Giardia lamblia предизвиква заболяването ламблиаза, съпроводено с чревно разстройство. Независимо от това, че цистите на ламблия се разпространяват основно чрез почвата, ламблиазата остава едно от основните заболявания, свързани с водата. Така например в САЩ от 502 случая на инфекции, предизвикани от употребата на некачествена вода и регистрирани от 1980 до 1985 г., 52 % са били предизвикани именно от Giardia lamblia.

Именно поради назованите причини в нормите на руския СанПиН и на американската Агенция по Охрана на Околната среда (USEPA) се предвижда пълно отсъствие на тези микроорганизми в питейната вода. Отсъствието на цисти на ламблия във водата е важен показател за това, че водата е пречистена от цял ред други протозои, такива като ооцисти Cryptosporidium, амеби, а също и ентеровируси. Всички изброени организми имат по-висока устойчивост на обеззаразяване, отколкото колиформните и термотолерантните колиформни организми (E.Coli) и затова отсъствието във водата на последните не е гаранция за микробиологичната безопасност на водата. Такава косвена гаранция обаче дава отсъствието във водата на цисти на ламблия.

Ентеровируси

Терминът «ентеровирус» се използва за обобщено название за болшинството вируси, които се размножават в жлъчно-чревния тракт, поради което също се наричат «чревни вируси». Към групата на чревните вируси се отнася и едно от най-големите вирусни семейства - пикорнавирус (Picornaviridae), чието название произхожда от италянското «pico» – малък (това е един от най-малките вируси с размер около 30 нм) и RNA (РНК - рибонуклеинова киселина - веществото на наследственост на вирусите). Това семейство вируси включва в себе си пeт рода: риновируси (rhinovirus) – причинители на обикновената простуда; кардиовируси (cardiovirus) – причинители на енцефаломиокардита; афтовируси (apthovirus) – причинители на чумата по рогат добитък; хепатовируси (hepatovirus) – причинители на хепатит А и, също, ентеровируси (enterovirus).

По такъв начин ентеровирусите (enterovirus) не са само обобщено понятие, но и съвсем конкретен род от обширното семейство на чревните вируси. Тук и по-нататък, като употребяваме термина «ентеровируси», ще имаме предвид именно конкретния род вируси, за които ще разкажем.

Ентеровирусите са малки (20-30 нм в диаметър, 1 нм = 10^–9м) двадесетстенни вируси, нямащи мембранна обвивка, с една спирала на РНК, способни дълго време да преживяват в отходните води и даже в хлорирана вода. Това е доста голяма група от вируси, които се откриват не само при човека, но се намират и при различни животни (маймуни, свине, птици и др.). При това трябва да се отбележи, че вирусите, способни да поразят човека, не са заразни за животните-носители.

Точният брой на групата на ентеровирусите, способни да предизвикват заболяване при човека, постоянно се увеличава за сметка на новооткрити представители. Класификацията на ентеровирусите е била нееднократно подлагана на ревизия. Така например, преди време към тази група е бил отнесен вирусът на хепатит А, но на по-късен етап е изключен от нея заради значителни генетични различия. В настоящия момент са известни не по-малко от 67 серологични типа, разделени в четири групи: полиовируси (poliovirus) – вируси на полиомиелита; вируси Коксаки А и В (Сoxsackie A и B), наречени така по името на града в щата Ню Йорк (САЩ), където за първи път са открити; вирусите ЕСНО (echovirus) и други (предимно наскоро открити) ентеровируси.

От другите вируси в семейството Picornaviridae ентеровирусите се отличават с по-високата си устойчивост към киселинна среда - те съхраняват способността си да причиняват инфекции при рН от 3 до 10. Ентеровирусите най-общо се отличават с твърде висока устойчивост. Например, поливирусите във фекалиите, върху плодовете, в млякото могат да преживеят до 3-4 месеца.

Ентеровирусите доста бързо загиват при температура по-висока от 50 °С (при 60 °С – за 6-8 мин., при 65 °С – за 2,5 мин., при 80 °С – за 0,5 мин., при 100 °С – мигновено). Но при температура 37 °С вирусът съхранява жизнеспособност в течение на 50-65 дни. Ентеровирусите са устойчини на миещи средства (детергенти), но се деактивират при въздействието на обкновените дезифектанти, ултравиолетовото облъчване. Не издържат изсушаване.

Опасност за човека

Както вече стана дума, ентеровирусите са широко разпространени и шансът да бъдат «срещнати» е доста голям. Вероятноста от заболявания, причинени от инфекции с ентеровируси, е обратно пропорционална на възрастта на човека. Най-податливи на тези инфекции са деца през първата им година. Също висока е възможността от заболяване и при деца до 10 годишна възраст. При възрастни хора вероятността от заболявания, причинени от ентеровируси, е малка.

За щастие повечето ентеровирусни инфекции протичат достатъчно леко и не водят до сериозни последствия (не повече от обикновена настинка). Даже не всеки случай на заразяване води до заболяване. А при най-сериозната ентеровирусна инфекция - пориомиелита, при заразените деца на едно изразено заболяване се падат по няколко стотин (до хиляда) случая на безсимптомно носителство.

Ентеровирусните инфекции се случват през цялата година, но имат пик на заболяванията в периода от юни до октомври (за страните с умерен климат). Методът за борба с тези вируси по същество е един - съблюдаване на хигиена («Мийте си ръцете винаги преди ядене!»). В случая на полиомиелит се правят и ваксинации на децата. Полиомелитът е обявен от Световната общност за втората болест (след едрата шарка), на която е обявена безпощадна война до пълното й унищожаване на Земята.

Ешерихия коли (Escherichia coli)

Escherichia coli (или просто E.Сoli) са грам-отрицателни пръчковидни бактерии, принадлежащи към семейството на Enterobacteriaceae, род Escherichia (ешерихия). Наречени са в чест на своя откривател - немския учен T. Escherich.

E.Сoli са обичаен обитател в червата на много млекопитаещи, в часност, примати, към числото на които принадлежи и човекът. Затова тези бактерии често биват наричани чревна пръчица. В организма на човека E.Сoli изпълнява полезна роля, подтискайки растежа на вредните бактерии и синтезирайки някои витамини.

Съществуват обаче разновидности на E.Сoli, способни да предизвикат у човека остри чревни заболявания. Днес учените са открили повече от 150 типа патогенни (така наречени «ентеровирулентни») пръчици E.Сoli, обединени в четири класа: ентеропатогенни (ЕПЕК), ентеротоксигенни (EТEК), ентероинвазивни (EИEК) и ентерохеморагични (ЕХЕК).

Бактериите от групата на чревната пръчица не са устойчиви на висока температура, при 60 °С гибелта им настъпва след 15 минути, при 100 °С – мигновено. Способността за оцеляване на чревната пръчица при ниски температури и в различните субстрати на външната среда не е изучена задълбочено. Според някои данни чревната пръчица може да се съхрани до няколко месеца във водата или почвата.

Обичайните дезинфекциращи вещества (фенол, формалин, живачен хлорид /сулема/, сода каустик, креолин, хлорна вар и др.) в общоприетите концентрации бързо убиват чревната пръчица.

Опасност за човека

Инфектиращата доза силно зависи от типа патогенна чревна палчица (така за ентеротоксикогенната E.Сoli тази величина може да достигне от 100 милиона до 10 милиярда бактерии, докато за ентероинвазивната и, вероятно, за ентерохеморагичната E.Сoli - всичко на всичко 10 бактерии, както и за Shigella).

При децата ешерихиозата протича по формата на ентерити, ентероколити с различна сила, в съчетание със синдром на обща интоксикация. При средните и тежките форми се съпровожда с повишена температура, диярия, сепсис.

При възрастните заболяването, предизвикано от ешерихея, напомня по протичането си и по клиничните симптоми на остра дизентерия. Обикновено протича в лека или безсимптомна форма, по-рядко се среща среднотежка (15-20 %) или тежка (3 %) форма.

Прогнозата за лечение при възрастни и деца над 1 година е благоприятна, най-тежко заболяването протича при деца в първото полугодие от живота им.

Шигела (Shigella)

Шигела са грам-отрицателни неподвижни аеробни бактерии с форма на пръчица, не образуват спори. Принадлежат към семейството на Enterobacteriaceae (ентеробактерии), род Shigella. Наречени са в чест на техния откривател японския микробиолог Kiyoshi Shiga, изолирал бактериите през 1897г. Известни са 4 вида:

1. Група A – шигела на дизентерията (Shigella dysenteriae), в това число бактериите Григориев-Шиг (Sh. Dysenteriae 1), Щуцер-Шмиц (Sh. Dysenteriae 2) и Лардж-Сакс (Sh.Dysenteriae 3-7).
2. Група B – шигела (бактерия) Флекснер (Shigella flexneri) с подвид Нюкасъл (Sh.flexneri 6).
3. Група C – шигела (бактерия) Бойд (Shigella boydii).
4. Групп D – шигела (бактерия) Зоне (Shigella sonnei). 

Най-разпространени са шигела на Зоне (до 60-80 %) и на Флекснер. Те са най-устойчиви в околната среда: върху съдовете или върху влажното бельо могат да се съхранят в течение на месеци, в почвата - до 3 месеца, върху хранителните продукти - няколко денонощия, във водата - до 2 месеца. При нагряване до 60 °С бактериите умират след 10 минути, при кипене - мигновено, в дезинфектиращите разтвори - за няколко минути.

Бактериите от рода Shigella кройно рядко се срещат при животните (освен при маймуните - примати) и за това се считат опасни само за човека.

Опасност за човека

Шигелозата (бактериалната дизентерия) е опасна за всички хора, но най-застрашени са възрастните хора, хора с отслабен организъм (особено често се среща шигелозата при болни от СПИН), а също и деца. При това дизентерията рядко поразява деца до 6 месеца, най-чуствителната възраст е 2-3 години.

Тежка форма на дизентерия се среща при 3-5 % от болните. Тя протича с висока температура или, обратно, с хипотермия. Симптоми са силна отпадналост, адинамия, пълно отсъствие на апетит. Болните са затормозени, апатични, с бледа кожа, с учестен повърхностен пулс. Може да се развие картина на инфекциозен колапс. Изхожданията са до 50 пъти в денонощие, слизесто-кървави.

Смъртността от дизентерия при заразяване с Shigella dysenteriae 1 (шигела Григориев-Шиг) и Shigella flexneri 2а (дизентерия Флекснер) може да достигне до 10-15 %.