Средства за обработка на водата за битови нужди

В нашето ежедневие използваме вода от водопровода (като правило, постъпваща от надземни водохранилища през мрежа от градски или общински пречиствателни станции) или от независими източници (кладенци и сонди). За съжаление често тази вода не съответства на всички действащи нормативни изисквания.

Комплекс за обработка на водата

Съществува цял ред устройства, позволяващи да се решават практически всякакви проблеми с водата. С определена условност тези устройства се наричат филтри. Филтрите могат да се класифицират по своето предназначение, тоест в зависимост от конкретните проблеми, за чието отстраняване са предназначени. При това филтрите от един и същи клас могат да се различават помежду си както по припципа си на действие, така и по конструктивното си изпълнение.

Към числото на най-разпространените проблеми с водата, изискващи разрешаване с помощта на филтри, могат да бъдат отнесени:

• Наличие на неразтворени механични примеси;
• Наличие на разтворени във водата желязо и манган;
• Твърдост на водата;
• Наличие на привкус, мирис, оцветеност;
• Бактериологично замърсяване.

Утаечни филтри

Утаечните филтри са предназначени за отстраняване от водата на механични частици, пясък, суспензни частици, ръжда, а също и колоидни вищиства. За отстраняванета на относително по-едрите частици (по-големи от 20-50 микрона) се използват мрежести и дискови филтри за грубо пречистване. Техен недостатък е относително бързото им замърсяване. Заради това при силно замърсени води или при необходимост от по-голяма производителност тези филтри се нуждаят от често промиване, което не е технологично. В тези случаи е целесъобразно използването на автоматизирани системи от насипен тип. В качеството на филтърна среда се използва основно обезводнен алумосиликат, който осигурава филтрирането на частици по-едри от 20 микрона. За по-фино пречистване се използва насипна филтърна среда от специална керамика.

Филтри за отстраняване на желязото

Филтрите от този клас са предназначени предимно за отстраняване на желязото и мангана, които са в разтворено състояние във водата. В качеството на филтърна среда се използват различни природни вещества, включващи в състава си манганов двуокис (Birm, Greensand и т.н.). Мангановият двуокис служи за катализатор на окислителната реакция, при която разтворените във водата желязо и/или манган преминават в неразтворима форма и образуват утайка, която се задържа в слоя на филтърната среда и впоследствие се измива с дренаж при обратното промиване. В процеса на окисляване на желязото и мангана някои филтри също ефективно отстраняват разтворения във водата сероводород. Накои от филтърните среди се нуждаят от регенерация с калиев перманганат. При големи концентрации на жерязо и/или манган се прилагат специални методи, които обезпечават по-интензивно окисляване.

Филтри за омекотяване

Това е обширен клас от устройства, предназначени за намаляване на твърдостта на водата. Благодарение на използването на специални насипни филтърни среди филтрите от отзи тип могат да имат комплексно въздействие и да отстраняват от водата определени количества желязо, манган, нитрати, сулфати, соли на тежките метали, органични съединения. Филтрите от този тип се нуждаят от регенерация със солев разтвор и затова са снабдени със специален контейнер за пригатвяне на регенериращия разтвор (контейнер за солев разтворител).

Филтри с активен въглен

Активният въглен отдавна се използва във пречистването на водата с цел подобряване на нейните органолептични показатели (отстраняване на привкус, мирис, цветност). Благодарение на високата си адсорбционна способност, активният въглен ефективно паглъща остатъчния хлор, разтворените газове, органичните съединения. Обаче, тъй като натрупващата се органика трудно се извлича от въглена при обратно промиване, възможно е да се получи залпово изпускане на замърсители на изхода на филтърната линия. За предотвратяване на това явление активният въглен се нуждае от прериодична замяна. В наши дни за увеличаване на работния ресурс се използва активен въглен от кората на кокос, адсорбционната способност на който е 4 пъти по-голяма от тази на въглените с бактериостатични присадки.

Ултавиолетови стерилизатори

Най-разпространен метод за борба с бактериологичното замърсяване (наличието във водата на микроби и бактерии) е облъчването на водата с ултравиолетови лъчи. При това параметрите на излъчването са подбрани по такъв начин, че се гарантира почти пълната стерилизация на водата. В качеството на стерилизатори от този тип широко се използват специални ултравиолетови лампи, монтирани в твърд корпус, през който преминава водата, подлагайки се на въздействието на ултравиолетовото излъчване.

Системи за обработка на питейна вода

Най-прогресивните системи за подготовка на питейна вода в наши дни са системите с обратна осмоза. Водата, получавана с помощта на такива устройства, притежава прекрасни вкусови качества и по своите свойства е близка до разтопената ледникова вода. Ключов елемент на тази ситема е полупроницаемата мембрана, от чиито качества и материал зависи степента на пречистване на водата, достигаща до 98-99%. За осигуряване на нормална работоспособност системата може да се окомплектова с предварителни картриджни филтри, помпа и т.н., в зависимост от параметрите на водата. Тези системи, като правило, се инсталират в кухнята и се използват за получаване на вода само за готварски цели и пиене.

Устройство на филтрите с насипна филтрираща среда (насипни филтри)

Филтрите от насипен тип са именно тези водопречиствателни устройства (като правило автоматични), които се използват във вилите, за търговски и производствени цели. Тоест там, където е необходима пикова производителност от от 0,7 м³/час (това е приблизителното потребление на вода при един напълно отворен или при два частично отворени крана) и повече, а режимът на обработка на водата предполага съществено натоварване на филтъра.

Всички филтри за пречистване на водата от насипен тип, независимо от производителя и своето предназначение, принципно са устроени практически еднакво. Такъв филтър се състои от следните основни компоненти (поредният номер съответства на номера от рисунката).

1. Корпус

Корпусът на филтрите се изработва, като правило, от стъклопластика, понякога от неръждаема стомана. Неръждаемата стомана се използва по-рядко, заради теглото и цената си само в специални приложения (например в медицината). По своята форма корпусът е кух цилиндър с куполовидни дъно и връх. Тази форма осигурява оптимални хидравлични характеристики при работата на филтъра. За устойчивост в долната част на корпуса е монтирана специална кръгла основа. В горната част на корпуса е изрязан отвор, през който се осъществява сглобяването на филтъра и напълването с насипната филтърна среда. При корпуси с голям размер такъв отвор има и отдолу, за да се улеснят сглобяването и ремонта на филтъра. В процеса на експлоатация долният отвор се запушва със специална заглушка. В корпуса на филтъра на различни места също могат да са предвидени други технологични отвори (например, специално за насипната филтрираща среда).

2. Блок за управление

Блокът за управление (БУ) на филтъра (2) представлява многоходов клапан (valve), също често наричан, макар и не съсвсем каректно, «управляващ клапан»), със съответното задвижване (електромеханично, хидравлично или др.) и необходимата автоматика (възможен е вариант с ръчно управление).

Предназначението на БУ е да инициира своевременно процеса на регенерация (възстановяване на филтриращата способност) на филтъра и да осъществява последователното превключване на потока на водата във филтъра в съответствие със зададената програма.

Блокът за управление винаги има външен порт за присъединяване на линията с непречистената вода, външен изходящ порт, през които се подава вече обработената вода и външен дренажен порт за периодично изхвърляне на натрупаните замърсявания. Така са конструирани, например, блоковете за управление на филтрите без химична регенерация. Малко по-сложно е устройството на БУ, използвани за филтрите с химична регенерация и имащи допълнителен външен порт за подаване на регенериращия разтвор. В този случай в комплектацията на филтъра влиза също и контейнер за приготвяне и съхраняване на регенериращия разтвор (не е показан на рисунката). В зависимост от типа на устройството, подаващо сигнал за начало на регенерацията, БУ се подразделят на няколко основни типа.

• БУ с регенерация по време. В сътава на този БУ влиза таймер (електронен или електомеханичен), който през определени интервали от време подава сигнал за начало на регенерацията.
• БУ с регенерация в зависимост от разхода. В състава на този БУ влиза разходомер (водомер), който подава сигнал за регенерация сред като през филтъра е преминало определено каличество вода. Такива БУ на практика се прилагат при филтрите с химична регенерация.
• БУ с регенерация в зависимост от качеството на водата. В състава на този БУ влизат един или няколко датчика. Тяхното предназначение е да измерват един или няколко от параметрите на водата на изхода на системата и да подават сигнал за регенериране тогава, когато параметрите на пречистената вода вече не удовлетворяват на зададените изисквания (например, увеличаване на твърдостта). Често работата на датчиците се управлява от микропроцесор.

Като правило, блокът за управление се монтира на горния отвор на корпуса на филтъра. Такъв монтаж се нарича «горен» (Top-Mount). В промишлените филтри с голям размер нерядко се използва страничен монтаж (Side-Mount). За реализиране на функцията за превкрючване на потока във вътрешността на филтъра БУ е свързан с вече споменатата разпределителна система, в чийто състав влизат:

3. Водоподемна тръба

Водоподемната тръба (3) представлява тръба (обекновено, пластмасова), монтирана вертикално в центъра на корпуса на филтъра. Горният и край (за фиртрите с горен монтаж на БУ, като на рисунката) е съединен с блока за управление, а на долния край е закрепен долният разпределител, наричан често дистрибутор (Distributor).

4. Долен разпределител

В сравнително по-малките филтри долният дистрибутор (Bottom distributor) (4) представлява нещо като пластмасов «капак» с множество малки калибровани отвори (на рисунката отворите са нарисувани условно големи). Като правило техният диаметър е няколко стотин микрона. Предназначението на долния разпределител е да разпределя водния поток, постъпващ от централната водоподемна тръба, равномерно във всички радиални направления или, обратно, да събира от всички направления водата, движеща се надолу във филтърната среда и да я подава през централната водоподемна тръба към блока за управление. Това се прави с цел максимално да бъде задействан целият обем на филтъра (за да не се образуват в него «мъртви зони»). Във филтрите с по-големи размери се използват лъчеобразни (още наричани странични или латерални /lateral/) дистрибутори.

За защита на долния разпределител той винаги се покрива със слой специален чакъл, наричан «подложка».

5. Подложка

За тази подложка (5) се използва специален пречистен, промит и внимателно отсортиран по гранулометричен състав чакъл. Благодарение на еднородния размер, чакъловата подложка подпомага долния разпределител в неговата работа, т.е. в равномерното разпределяне на водния поток по цялото хоризонтално сечение на филтъра. 

6. Филтрираща среда

Ако блокът за управление, корпусът, разпределителната система и подложката могат да се оприличат с «тяло» на филтъра (при всички филтри то е почти еднакво), то филтриращата среда (6) е, несъмнено, «душата», определяща индивидуалността на всеки насипен филтър. Именно от това, каква филтрираща среда се използва във филтъра, зависи и неговата работа, т.е. какъв кръг от задачи е способен за решава определен филтър, с каква вода може да работи и с каква - не, какъв тип регенерация ще се използва (химична или безреагентна) и т.н. Именно в областта на използваните филтриращи среди се заключава и повечето «ноу-хау» на различните компании, работещи в областта на водоподготовката.

Изборът на тип филтрираща среда сам по себе си е сложна задача, зависеща от ред фактори и, преди всичко, от резултатите от изследването на входящата вода, от нужните параметри и поставените цели. Но правилният избор на филтрираща среда е все още само част от целия проблем. Нужно е също правилно да се определи количеството на филтриращата среда в зависимост от нужната производителност на филтъра, неговите габаритни размери, типа регенерация и физико-химичните свойства на самата филтлираща среда. Това се постига с грамотно «изчисляване» на филтъра. При този разчет на филтъра се отчитат и скоростта на преминаване на водата през него в различните режими, необходимата минимална височина на филтриращия слой, също разширяването на обема на филтриращата среда, което е нужно да се осигури при обратното промиване, и още цял ред други параметри. В зависимост от резултите на разчета се определя количеството филтрираща среда за всек тип и размер на филтрите и съответно се настройва блокът за управление.

Нужно е също да се отбележи, че филтриращата среда може да бъде еднокомпонентна, т.е. състояща се само от един тип среда, а също и дву- и многокомпонентна, състояща се от няколко типа среда. При това многокомпонентните филтриращи среди могат да са разположени на слоеве или да са смесени. Използват се и комбинации от смесени и многослойни филтриращи среди.

Едва ли има нужда да добавим, че подборът и разчетът на филтрите с многокомпонентна филтрираща среда е «висш пилотаж», тъй като за ефективната работа на такъв филтър е нужно не само да се определи «съвместимостта» на участващите компоненти на филтриращата среда, но също да се определят оптималните количествени съотношения и оптималните режими на експлоатация. Математическият модел на такъв разчет е система от уравнения с множество неизвестни. 

Работа на насипните филтри без химична регенерация

Към този многочислен тип регенеруеми филтри за вода се отнасят, например, утаечните и изсветлителните филтри; окислителните филтри за обезжелезяване и адсорбционните (с активен въглен) филтри. Всички тези филтри са сходни по своето устройство и имат един и същ работен алгоритъм, който се състои от следните цикли:

1.Работен цикъл (Service)

Цикъл на пречистване на водата. Непречистената вода постъпва през входа във вътрешността на филтъра, преминава през насипната филтрираща среда и, вече пречистена, през дистрибутора и централната водоподелмна тръба постъпва в изходната линия.

Продължителност - зависи от степента на замърсеност на водата и типа на насипната филтрираща среда, но не повече от 6-7 дни.

2.Обратно промиване (Backwash)

Цикъл на интензивно обратно промиване на филтриращата среда. По същество този цикъл е цикъл на регенерация, т.е. на възстановяване на филтриращите свойства на насипната среда. За това филтрите от този тип често биват наричани «водни филтри с обратно промиване». Непречистената вода се подава от входа по централната водоподемна тръба, като постъпва отдолу на слоя с насипната филтрираща среда, в обратна посока на движението на водата при работния цикъл (оттук и названието на това промиване - обратно), като по този начин се разрохква филтърната среда и се измиват натрупаните замърсявания. Замърсената вода се изхвърля, като постъпва в отходния канал. Възможността за постъпване на водата на изхода на системата се запазва (за осигуряване на пожарна безопасност), но тя преминава през филтъра непречистена и за това използването й по време на регенерация не е желателно.

Продължителност - 5-20 минути. 

3.Право промиване (Rapid rinse)

Промиването се осъществява в същата посока на движение на водата, както при работния цикъл, но водата се подава не на изхода, а се изхвърля в отходната канализация. Предназначението на това промиване е да се изхвърли остатъкът от замърсяванията и порция чиста вода. Освен това правото промиване уплътнява филтриращата среда, за това този цикъл понякога се нарича «подреждащ». Възможността за постъпване на вода на изхода на системата се запазва (от съображения за пожарна безопасност), но не се препоръчва нейното използване.

Продължителност - 5-10 минути.

Работа на насипните филтри с химична регенерация

Към този тип регенеруеми филтри се отнасят, преди всичко, йоннообменните филтри, а също и филтрите за обезжелезяване на основата на филтрираща среда Greensand, отстраняващи също манган и сероводород. Всички тези филтри са сходни по своето устройство и имат еднакъв работен алгоритъм, въпреки че в омекотителните и обезжелезителните филтри се използват различни регерерати - готварска сол и калиев перманганат съответно. Работният им алгоритъм е по-солжен, отколкото този при филтрите без химична регенерация, и включва следните цикли:

1.Работен цикъл (Service)

Цикъл на пречистване на водата. Непречистената вода постъпва през входа във вътрешността на филтъра, преминава през насипната филтрираща среда и, вече пречистена, през дистрибутора и централната водоподемна тръба постъпва в изходната линия. Нивото на концентрирания регенериращ разтвор в контейнера за неговото съхраняване се намира на най-високото измерително деление.

Продължителност - зависи от параметрите на водата и от разходния режим (като правило, от 1 денонощие до 6-7 дни). Ако филтърът не се експлоатира или работи с недостатъчно натоварване, се препоръчва да се извършва принудителна регенерация не по-рядко от веднъж на 10 дни (или поне само обратно промиване). В някои филтри възможността за принудителна регенерация е реализирана апаратно.

2.Обратно промиване (Backwash)

Цикъл на интензивно обратно промиване на филтриращата среда. За филтрите от този тип това е предварителен етап от регенерацията. Непречистената вода се подава от входа по централната водоподемна тръба отдолу на слоя с насипната филтрираща среда, в обратната посока на движение на водата при работен цикъл (оттук и названието на това промиване - обратно), като по този начин се разрохква филтърната среда и се измиват натрупаните замърсявания. Замърсената вода се изхвърля, като постъпва в отходния канал. Възможността за постъпване на водата на изхода на системата се запазва (за осигуряване на пожарна безопасност), но тя преминава през филтъра непречистена и за това използването й по време на регенерация не е желателно. Нивото на концентрирания регенериращ разтвор в контейнера за неговото съхраняване се намира на най-високото измерително деление.

Продолжителност – 5-20 минути.

3.Химична регенерация (Regeneration)

Основен цикъл от гледна точка на възстановяване на филтриращите свойства на насипната среда. Този цикъл се състои от два подцикъла.

3.1 Подаване на регенериращия разтвор (Brine rinse)

Подаване на регенериращия разтвор (Brine rinse). Концентратът на регенериращия разтвор постъпва през входящата линия в блока за управление на филтъра, където се разрежда в определена пропорция с входящата вода. Полученият регенериращ разтвор преминава през слоя на насипната филтрираща среда, възстановявайки по химичен път нейговата филтрираща способност. Отработеният регенериращ разтвор, в който са преминали замърсяванията, през долния дистрибутор и централната подемна тръба се изхвърла в отходния канал.Възможността за постъпване на водата на изхода на системата се запазва (за осигуряване на пожарна безопасност), но използването й по време на регенерация не се препоръчва, тъй като е възможно попадане на замърсена вода и регенериращ разтвор на изходната линия. Нивото на концентрирания регенериращ разтвор в контейнера за неговото съхраняване се снижава до момента на сработване на спирателния клапан.

Продължителност - 10-60 минути.

3.2 Изместване (Slow rinse)

Този цикъл започва, след като сработи спирателният клапан. Постъпването на регенериращ разтвор от контейнера се прекратява. Водата от входа бавно (от тук и английското название на този цикъл «бавно промиване») постъпва във филтъра в същата посока, както при работния цикъл. При това се извършва постепенно изместване на регенериращия разтвор през централната водоподемна тръба и изхвърляне в отходния канал Възможността за постъпване на вода към изхода на системата се запазва, но тази вода може да съдържа повишено количество замърсявания и регенериращ разтвор, за това не се препоръчва нейното използване. Нивото на регенериращия разтвор в неговия контейнер не се променя и се намира на най-ниското измерително деление.

Продължителност  – 30-60 минути. 

4.Право промиване (Rapid rinse)

Промиването се осъществява в същата посока на движение на водата, както при работния цикъл, но водата се подава не на изхода, а се изхвърля в отходната канализация. Предназначението на това промиване е да се изхвърли остатъкът от замърсяванията и порция чиста вода. Освен това правото промиване, за сметка на високата скорост на потока вода (от тук и английското название «бързо промиване»), уплътнява филтриращата среда, за това този цикъл понякога се нарича «подреждащ». Възможността за постъпване на вода на изхода на системата се запазва (от съображения за пожарна безопасност), но не се препоръчва нейното използване. Нивото на регенериращия разтвор в неговия контейнер не се променя и се намира на най-ниското измерително деление.

Продължителност  – 5-10 минути.

5.Напълване на реагентния контейнер (Tank fill)

В този цикъл се осъществява напълване с входяща вода на контейнера за съхраняване на регенериращия разтвор. Нивото на разтвора в контейнера се повишава до достигане на най-високото измерително деление. Нивото в контейнера се задава или от блока за управление или чрез сработването на поплавъчен спирателен клапан. Отначало разтворът е слабоконцентриран, но с разтварянета на регенерата (чието наличие в контейнера трябва постоянно да се следи) неговата концентрация достига своя максимум. Възможността за постъпване на вода към изхода на системата се запазва,
системата може да се ползва, тъй като от филтъра на този етап вече може да постъпва пречистена вода.

Продължителност - 5-30 минути.

Устройство на реагентния контейнер

Контейнерът за регенериращ разтвор влиза в състава на филтрите с химична регенерация, т.е тези филтри, които се нуждаят от едно или друго химично вещество за възтановяване на филтриращите им свойства. Разтворът на това веществото - ретенерант - се приготвя и съхранява (до поредната регенерация) в специален съд, който за простота се нарича «контейнер». Съдът може да бъде с различна форма (например с формата на бъчва, както е показано на рисунката, или с квадратно сечение) и размери, в зависимост от типа на регенеранта (химическото вещество, което се използва за регенерация) и производителността на филтъра.

И така, контейнерът е съд (1) (като правило, пластмасов) с капак (2). В контейнера може да е монтирана специална мрежа (3), върху която се изсипва регенеранта (7). Съществуват модели без наличието на тази мрежа.

Най-важен компонент е шахтата (4) – пластмасова тръба, във вътрешността на която е монтирана засмукващата система, включваща в състава си поплавъчен спирателен клапан (5) и въздушен спирателен клапан (6) (air-check valve). Посредством щуцер (9) засмукващата система се свързва към блока за управление на филтъра.

Преливният щуцер (10) е монтиран в случай на отказ на системата за регулиране на количеството вода в контейнера и следва да бъде свързан с дренажната линия (отходния канал).

Работа на реагентния контейнер

1.Начало на работата

В контейнера постапва определено количество вода от филтъра (8) (при някои модели първото напълване с вода се прови «ръчно»). След това в контейнера се сипва химичният реагент (7), например готварска сол на таблетки за йоннообменните омекотители или калиев перманганат за окислителните филтри за обезжелезяване. Количеството на водата се регулира или чрез настройване на поплавъчния клапан (5), или от автоматичния блок за управление на филтъра (в този случай поплавъчният клапан служи за допълнителна защита от преливане) и зависи от типа на филтъра и неговия размер (производителност), но водата винаги трябва да достига няколко сантиметра над нивото на мрежата (3), (в случай че има такава).

Много е важно контейнерът с регенериращ разтвор да се напълва с точно определеното количество вода, а не «горе-долу». Например, за регенерацията на 1 литър смола в йоннообменния омекотител е необходимо точно определено количество готварска сол (NaCl). На свой ред готварската сол се разтваря във водата също в определени количества (пределната разтворимост е около 300 г/л). За това се определя това количество вода, в което ще се разтвори нужното количество таблетирана готварска сол за пълноценна регенерация на конкретния омекотителен филтър. Ако водата е по-молко, в нея ще се разтвори по-малко сол и йоннообменната смола няма да възстанови в достатъчна степен своя йоннообменен обем - ще се намали ефективността на омекотяване и пречистване на водата. Ако водата е повече от необходимото, то смолата ще се регенерира по-добре, но при това ще се увеличи разходът на сол при всяка регенерация и ще се увеличат експлоатационните разходи по обслужване на системата.

Необходимо е също между регенерациите да е предвидено достатъчно време за образуване на концентриран разтвор на реагента в контейнера. От тази гледна точка изглежда, че е по-рационално да се използва сол не на таблетки, а насипна сол, която ще се разтвори по-бързо. Но не е случайно това, че се използва сол именно на таблетки (освен таблетки, съществуват още солни брикети във формата на «възглавнички» или капсули, или просто пресована и след това нарязана на парчета от по няколко сантиметра, подобно на чакъл, готварска сол). Работата е там, че насипната сол не се разтваря във водата мигновено, но пък много бързо се спластява в монолитнен къс. Такъв къс има по-малка повърхностна площ от същата сол във формата на таблетки, а значи, че ще се разтваря по-бавно. Това наслояване от сол може да се натрупа около шахтата (4) с засмукващата система и напълно да блокира системата за регенерация на филтъра.

2.Регенерация

По време на цикъла за регенерация ръзтворът от контейнера започва да постъпва през засмукващата система в блока за управление на филтъра. Там концентрираният разтвор се разрежда в определена пропорция с вода и се използва в процеса на химичната регенерация на филтърната среда. Нивото на концентрирания регенериращ разтвор в контейнера започва да се снижава. Този процес продължава, докато въздушният спирателен клапан (6) не сработи, т.е. не прекрати потока. Това е направено, за да се избегне попадане на въздух в засмукващата система.

3.Напълване с вода

При този цикъл, след завършване на регенерацията на филтъра, в контейнера започва да се подава вода от блока за управление на филтъра. Водата постъпва през същата засмукваща линия, само че сега в обратна посока -  през щуцера (9) и въздушния спирателен клапан (6). Постъпването на вода се прекратява или по команда от блока за управление на филтъра, или при сработването на поплавъчния спирателен клапан (5), който, когато изплува на определено ниво, прекратява подаването на вода в контейнера. С течение на времето в контейнера отново ще се разтвори нужното количество сол и процесът ще се повтори при следващата регенерация.

Този система е много проста и надеждна. Трябва само да не се забравя да се поддържа в контейнера запас от регенеранта. При това не е нужно да се страхуваме да не «пресолим». Може да се сипе сол до самия връх на контейнера - това е все едно, тъй като повече от нужното количество регенерант за постигане на концентрирания (наситен) разтвор няма да се разтвори. Все пак нивото на регенеранта трябва периодично да се следи. Критерият е прост - когато контейнерът е пълен с вода до нужното ниво, над водата винаги трябва да има сух регенерант.