Експлоатация на инсталациите за обратна осмоза

I. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

На първо място в този раздел е важно да отбележим два фактора, които са налице при експлоатацията на инсталациите за обратна осмоза:

• Не съществува обратноосмотична система, която да работи стабилно без правилното изпълнение на всички регламентирани предписания.
• Правилната експлоатация на системата не винаги може да предотврати образуването на стагнационни зони във водата и образуването на отлагания върху обратноосмотичните мембрани.

Нека разясним термина "правилна експлоатация". Този термин включва не само внимателното изпълнение на операциите за поддържане на технологичните параметри на работата на системата за ОО, но и системите за предварителна подготовка на входящите разтвори, както и смяната на филтриращите елементи и други подобни.

Инсталацията за пречистване на вода с използване на обратна осмоза обикновено включва отделни технологични системи (секции), които са показани на фиг. 1.

Фигура 1

Първата система, отчитайки опита от инженерната практика, е необходима за извършване на предварителна обработка на водата, за постигане на съответните параметри на водата, препоръчани от производителите на обратноосмотичните елементи.

След предварителната обработка водата се подава към системата за обратна осмоза, на обратноосмотичните мембрани, разположени във високонапорни корпуси. Под въздействие на налягането върху повърхността на мембраната потокът на входящата вода се разделя на продукт (пермеат), който преминава през мембраната, и определено количество отпадъци (концентрат), които се изхвърлят в дренажа.

Пермеатът от обратната осмоза се насочва към системата за допълнителна обработка (участък за последваща обработка на пермеата), където се инсталира оборудване за отстраняване на въглероден диоксид от пермеата (оборудване за декарбонизация) и/или се коригира химичният състав на пермеата (дозират се химикали), или се извършва допълнително обезсоляване на водата до постигане на изискванията на основния технологичен процес.

II. АНАЛИЗ НА ИЗХОДНИТЕ ДАННИ

Инсталацията за обратна осмоза ще бъде толкова ефективна, колкото ясно е специфицирана задачата при избора й.

Първата стъпка в тази посока е да проверим, в какво състояние е качеството на входящата вода. Към необходимите аналитични показатели за качеството на входящата вода ще се върнем по време на разглеждането на трудноразтворимите съединения. Това е изключително важно. Колкото по-голяма е производителността на проектираната система за пречистване, толкова по-важен става анализът на входящата вода. Често клиентите на системите за обратна осмоза просто не са готови да платят за пълен анализ на входящата вода. Друг проблем е недостъпността на аналитични центрове, където би могло да се извърши такъв анализ.

На същия етап е необходимо да се информираме максимално за източника на входящата вода. Тъй като по време на пречистването на повърхностните води може да възникнат повече проблеми, отколкото при артезианска вода, и обратно. Ако се смесват, това може да доведе до "двойно натоварване" на инсталацията за пречистване. Трябва да се изяснят сезонните колебания и температурата на началната вода, както и нейният състав. Целта е една - изясняяване на състава на входящата вода и установяване на правилната последователност на предварителната обработка преди системата за обратна осмоза, за да се получи "правилно подготвена входяща вода".

На следващия етап трябва да определим количеството вода, което ще се консумира, как, кога и как ще се изразходва. Опитайте се да избегнете грешки, като например знаейки, че консумацията на вода е 10 000 литра на "ден", и без да вземате предвид, че "денят на консумацията" е 8 часа.

И, накрая, е необходимо да уточним каква степен на пречистване е необходимо да се постигне за пермеата след системата за обратна осмоза и доколко качеството му ще е подходящо за областта на приложение (отрасъла на индустрията) или за всяко следващо обработване, което ще позволи да се осигури на потребителя вода с подходящо качество при определени разход и налягане. Само след това може да се определи коя конфигурация трябва да се избере за бъдещата инсталация за обратна осмоза.

III. ПРЕДВАРИТЕЛНА ОБРАБОТКА НА ВОДАТА

Правилният избор на метод за подготовка на входящата вода е първата стъпка към намаляване на процесите на образуване на наслагвания върху обратноосмотичните мембрани. Често се забравя, че много време и усилия се отделят за почистване на мембраните, докато етапът на предварителна обработка на входящата вода просто се пренебрегва.

Какво означава терминът "правилно подготвена вода"? Искаме да обърнем вашето внимание към показателите на съдържанието на отделните съставки във входящата вода, на стойностите, които определят експлоатационните характеристики на системите за обратна осмоза, тяхната надеждност и трайност. (Таблица 1). За сравнение, в същата таблици са представени стойностиje на същите тези вещества съгласно изискванията на СанПиН 2.1.4.1074.

Таблица 1. Сравнителни качествени показатели на водата

Съществуват съществени различия в изискванията към питейната вода съгласно СанПиН и към входящата вода за системите за обратна осмоза. Тези различия обхващат практически всички качествени показатели на водата, като съдържание на твърди частици и цветност, съдържание на нефтопродукти, повърхностно-активни вещества (ПАВ), окисляемост, колоиди (желязо, силициева киселина). Затова предварителната обработка на водата преди подаването й в секцията за обратна осмоза изисква значително внимание.

В зависимост от степента на замърсяване на входящата вода, методите за предварителна обработка преди системите за обратна осмоза могат да включват следните стъпки: топлинна обработка, регулиране на pH, пропорционално дозиране на комплексообразуващи агенти, биоциди (окислители), коагуланти чрез помпи-дозатори, аерация, дегазация, адсорбция с активен въглен, механично пречистване и осветляване на водата, омекотяване (катионен обмен), предварителна микрофилтрация или ултрафилтрация, дезинфекция на водата с помощта на ултравиолетова стерилизация.

Често срещан проблем при експлоатацията на системите за обратна осмоза е биообрастването на обратноосмотичните мембрани. В тези случаи предварителната обработка на входящата вода може да оказва незначително въздействие върху този процес. Например, поставянето на блок за ултравиолетова стерилизация в началото на процеса на предварителна обработка може да окаже незначително въздействие върху замърсяването на системата за обратна осмоза. Защо това е така? УВ-стерилизацията убива или дезактивира до 99,9% от бактериите във входящата вода, но все още определено количество от тези бактерии (живи или мъртви) преминава напред, включително в системата за обратна осмоза. Живите бактерии могат да използват разлагащите се мъртви бактерии като храна за своя растеж.

Втори пример е, че под химичното въздействие на хлора, озона или други окислители, жизнено важните молекули на бактериите се разграждат, убивайки бактериите или правейки ги неспособни за размножаване. Но от друга страна тези оксидационни съединения разделят относително големите органични молекули в питейната вода, които бактериите не могат да използват за своето хранене, превръщайки ги в по-малки, лесно усвоими молекули. И така биообрастването след процесите на хлориране/дехлориране или озониране/деозониране може да бъде много високо.

Дозирането на химични реагенти по време на предварителната обработка на водата става неотменим процес за системите за обратна осмоза. Резервоарите за доставка на такива химикали като антискейлант (инхибитор на отлагането на котлен камък), коагулант, хлор или възстановител (например бисулфит или метабисулфит на натрий) могат сами да станат източници на замърсяване. За предотвратяване на това внимателно следва да се изучат всички препоръки на доставчиците на системите за обратна осмоза или на производителите на химически реагенти, за да се определят подходящите условия за експлоатация на резервоарите. Често оптималните начини за решаване на този проблем включват използването на постоянни доставчици, пълната смяна на запасите на реагент и основно почистване на резервоарите.

И, накрая, особено внимание следва да се обърне на съдържанието на активен хлор във входящата вода. Това е така, защото активният хлор негативно въздейства върху обратноосмотичните мембрани и ги разрушава. Следователно, ако при предварителната обработка на водата се използват съдържащи хлор агенти, трябва задължително да се въведе стъпка на адсорбционно пречистване на водата с активен въглен или дехлорация чрез дозиране на бисулфит на натрий. Адсорбцията при това ще помогне да се намали показателят за окисляемост на водата, който определя общото съдържание на органични съединения в началната вода. Въпреки това процесът на адсорбция трябва да се прилага само при пълна увереност в микробиологичната безопасност на входящата вода.

След завършване на всички стъпки на предварителната обработка на входящата вода, преди да бъде подадена към системата за обратна осмоза, е необходимо да премине през стадий на финална филтрация - микрофилтрация чрез картриджен филтър. Този филтър може да бъде еднопатронен (при системи за обратна осмоза с ниска производителност) или мултипатронен филтър (или няколко свързани паралелно), състоящ се от корпус с основа, в който се разполагат филтърните елементи, и капак. Обикновено се използват филтърни елементи за "дълбока филтрация", произведени от експандиран полипропилен с условен размер на порите 5 микрона. Основният технологичен параметър за работата на картриджния филтър, който изисква постоянен контрол, е разликата в налягането преди и след него. Трябва да се отбележи, че филтрите от тип "дълбока филтрация" имат тенденция да "изхвърлят" натрупаните механични и коллоидни замърсявания, когато те се "пренатрупат" върху филтърната преграда, при рязък хидравличен удар.

За да се минимизира рискът от микробиологично замърсяване на системата за обратна осмоза, последната стъпка обикновено включва монтаж на ултравиолетов стерилизатор с доза на облъчване не по-малка от 25-28 мДж/см.

Преди първоначалното стартиране на системата за обратна осмоза, с други думи, преди да се подаде входящата вода към нея, оборудването за предварителна обработка на водата трябва да бъде въведено в работен режим, а всички подаващи комуникации трябва да бъдат внимателно промити. Може да се предвиди химична стерилизация на финишния блок на системата за предфилтрация, т.е. картриджния филтър и ултравиолетовия стерилизатор заедно със системата за обратна осмоза. След това се извършват поне два пъти проверка за отсъствие на твърди частици, желязо, манган и се проверява допустимото ниво на соли от твърда вода във входящата предварително обработена вода.

Филтрите за обезжелезяване и омекотяване трябва да се проверяват за ефективност на пречистване на водата от соли от твърда вода и/или "скок" на желязото. Важно е да се проверява не само пречистената (омекотената) вода, но и входящата. Тази проверка трябва да се извършва постоянно, а не спорадично. "Скачането" на солите от твърда вода или желязото след филтрите за обезжелезяване и омекотяване може да доведе до необратимо замърсяване на обратноосмотичните мембрани. Трябва да се има предвид, че най-добрият момент за тестване на филтрите за обезжелезяване и омекотяване е непосредствено преди регенерацията им. Тестването на филтрите веднага след пълната им регенерация ще бъде неинформативно. Ако се използват хлориращи и адсорбционни филтри, филтрата трябва периодично да се проверява за наличие на активен и общ хлор.

От неправилно промити или неправилно сглобени суспензионни филтри, както и от картриджи с активен въглен, може да бъдат "изхвърлени" множество твърди частици, което ще доведе до преждевременно излизане от строя на 5-микроновия картриджен филтър. Предварителната обработка трябва да гарантира качество на пречистване при най-неблагоприятния вариант на състав на водата. Бъдете готови да правите незначителни корекции на режима на работа поради сезонни колебания в състава на входящата вода. Обучете обслужващия персонал за важността на правилната експлоатация на системата за предварителна обработка и се уверете, че те разбират какво трябва да правят във всяка ситуация при работа на системата за предварителна обработка и как редовно да проверяват качеството на работата й.

IV. ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Техническото обслужване на инсталацията за обратна осмоза (ОО-инсталация) изисква редовни проверки и контрол на различни параметри, за да се гарантира ефективна и надеждна работа. Ето някои от ключовите аспекти на техническото обслужване:

1. Манометри:

   • Контрол на налягането преди и след картриджния филтър.
   • Наблюдение на налягането на входящата вода преди помпата за високо налягане и след неяо при подаване на първия модул за обратна осмоза.
   • Измерване на налягането на концентрата преди регулиращия клапан.

2. Расходомери:

   • Мониторинг на потока на получения пермеат и на концентрата.

3. Кондуктометри:

   • Измерване на относителната електропроводимост (солесъдържание) на пермеата и началната вода.

4. Термометри или пирометър:

   • Отчитане на температурата на входящата вода, пермеата и корпуса на помпа за високо налягане.

По време на първоначалната експлоатация на нова ОО-инсталация, е важно записването на всички начални настройки и показатели в стартов лист. Това представлява известна отправна точка, която помага при отстраняването на проблеми и анализа на възможни отклонения в бъдеще.

Техническото обслужване не означава само ремонт и замяна на части, но също така включва предприемане на мерки за намаляване на честотата на ремонтите или замяната на отделни елементи. То предполага комплекс от действия, насочени към намаляване или предотвратяване на проблемите в работата на системата, като се осъзнава, че проблеми могат да възникнат преди да се превърнат в явна неизправност.

Техническото обслужване на ОО-инсталации играе ключова роля в гарантирането на тяхната ефективност и надеждност. Това включва поддръжка на операциите в съответствие с проектните параметри, редовна проверка и обслужване на оборудването за предварителна обработка на входящата вода, както и систематично анализиране на самата входяща вода. Високопроизводителните системи за обратна осмоза изискват специални журнали, в които да се записват режимите на работа.

Ето няколко въпроса, които могат да подчертаят важността на техническото обслужване:

1. Дали сте имали проблеми с ОО-инсталация?

   • Ако да, това може да подчертае необходимостта от систематично техническо обслужване.

2. Дали се е повтарял един и същ проблем с ОО-инсталация?

   • Повтарящи се проблеми могат да бъдат индикация за липса на редовни технически проверки и поддръжка.

3. Дали някой е правил проверка на производителността на ОО-инсталация преди да възникне проблемът?

   • Редовното измерване и оценка на производителността предотвратява потенциални проблеми.

4. Дали има документация, илюстрираща резултатите от работата на ОО-инсталация във времето?

   • Поддържането на подробни записи за производителността и резултатите от анализите на водата може да помогне в предвиждането и решаването на бъдещи проблеми.

Систематичното техническо обслужване не само предпазва от неизправности, но и допринася за по-дълъг жизнен цикъл и по-ефективна работа на ОО-инсталация.

V. ВЛИЯНИЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ РАБОТАТА НА ИНСТАЛАЦИЯТА ЗА ОБРАТНА ОСМОЗА

Най-често собствениците на ОО-инсталации се безпокоят за производителността им по отношение на пречистваната вода и качеството на пречистената вода.

Както вече подчертахме в глава 4 на настоящата статия, степента на наситеност на пермеата със съставките, присъстващи във входящата вода, зависи от вида на използвания мембранен обратноосмотичен елемент, както и от материала на самата мембрана. Обикновено след достатъчно коректна предварителна обработка на водата степента на обезсоляване на водата при едностъпална ОО-инсталация е между 95% и 98%, което означава, че при входяща вода според СанПиН (1000 мг/л), относителната електропроводимост на пермеата ще бъде в интервала от 20 до 50 мкСим/см. Това значение не може да се промени по време на експлоатацията, поради което при избора на конфигурация на ОО-инсталация и марката на ОО-мембрана е необходимо да се обърне специално внимание на този аспект.

В Таблица 2 са представени някои примери на общи проблеми, които могат да възникнат при експлоатацията на ОО-инсталация.

Таблоца 2

Както виждаме от тази таблица, освен основната причина за смущения в работата на ОО-инсталация - образуването на различни отлагания върху повърхността на ОО-мембрани (вж. глава X от този документ), може да има и други причини за възникване на проблеми при експлоатацията на ОО-инсталация; също както може да има няколко начина за разрешаване на тези проблеми. За да се разбере това, ще разгледаме въздействието на различните външни фактори върху работата на ОО-инсталация.

1. Въздействие на налягането на входящата вода

Налягането на входящата вода, подавано на ОО-мембрани, влияе както на относителния поток на ОО-пермеат, така и на отделянето на концентрата от ОО-мембрани.Както е показано на Фигура 2, относителният поток на ОО-пермеат през ОО-мембрана се увеличава пропорционално на повишаване на налягането на входящата вода. Повишаването на налягането на входящата вода също така води до увеличаване на задържането на соли, но, както е показано на фиг. 2, тази зависимост не е линейна.

Тъй като мембраните за обратна осмоза не са напълно съвършени бариери за разтворените соли във входящата вода, през мембраната винаги преминава определено количество соли. С увеличаване на налягането на началната вода това проникване на соли става все по-малко, тъй като водата "прониква" през мембраната с по-голяма скорост отколкото солите могат да бъдат транспортирани.

Въпреки това съществува определен предел за количество соли, което може да бъде задържано от ОО-мембрана чрез повишаване на налягането на входящата. Това се вижда от платото на кривата на задържането на солите (фиг. 2): след определено налягане преминаването на соли през ОО-мембрана практически не се увеличава. Това показва, че част от солите остават свързани с водата, която преминава през ОО-мембрана.

Освен това, с увеличаване на налягането на входящата вода се получава уплътняване (сгъстяване) на ОО-мембрана. Това от своя страна оказва влияние върху намаляването на относителния поток на пермеата, който преминава през ОО-мембрана.

2. Въздействие на температурата на входящата вода

Въздействието на температурата на входящата вода, подавана на ОО-мембрани, влияе както на задържането на солите, така и на относителния поток на пермеата.

Производителите на ОО-мембрани обикновено предоставят данни за тях при стандартна температура от 25°С (298°К). Както е показано на фиг. 3, ефективността на ОО-мембрани е много чувствителна към промените в температурата на входящата вода. Когато температурата на водата се повиши, относителният поток на пермеата се увеличава почти линейно, основно поради по-високата скорост на дифузия на водата през ОО-мембрана.

Зависимостта на относителния поток на пермеата от температурата се описва с помощта на корекционния температурен коефициент (TCF - Temperature Correction Factor) чрез следния израз:

TCF = exp (K·(1/(273 + t) – 1/298))

където, K е характеристична константа за материала на ОО-мембрана, t е температурата на входящата вода в градуси Целзий.

Относителната промяна на специфичния (относителния) поток на пермеата при увеличение на температурата на входящата вода за полиамидни ОО-мембрани от различни производители е показана на фиг. 4. При това температурата от 25°C (298°C), използвана в горепосочената формула и на графиката, се използва като стандартна, при която TCF = 1.

За инженерни изчисления може да се използва следната аксиома: за всяко едно изменение (намаляне/увеличаване) на температурата на входящата вода, изменението (намаляне/увеличаване) на относителния поток на пермеата е около 3% от номиналната стойност.

Тъй като от ОО-инсталация се изисква постоянна производителност, отклоненията в производителността при промени на температурата на входящата вода се компенсират чрез налягането на подаваната входяща вода. Повишаването на температурата на входящата вода също така води до по-ниско задържане на солите или по-голяма проницаемост на солите. Това също е свързано с по-висока скорост на дифузия на солите през ОО-мембрана.

Както е видно от фигура 4, производителността на мембраните при температура на водата от 5°С е приблизително наполовина по-ниска в сравнение с тази при 25°С. Ако е необходимо поддържане на производителността на ОО-установка на определено ниво, независимо от възможното намаляване на температурата на входната вода, това може да бъде критично. Работата на ОО-установка в широк диапазон на температури може да изисква използването на повече мембрани или по-високо налягане на началната вода, което съществено увеличава разходите за инсталацията. В някои случаи, при наличие на евтина топлинна енергия, е по-лесно и изгодно да се поддържа температурата на входящата вода (например, с предварително затопляне).

От друга страна, способността на ОО-мембрани да издържат на повишени температури разширява обхвата на техните приложения и е от съществено значение по време на операции за почистване на мембраните, тъй като тя позволява използването на по-агресивни и по-бързи процеси за промиване.

3. Въздействие на общото съдържание на соли във входящата вода

Осмотичното налягане зависи от вида и концентрацията на солите или органичните вещества, съдържащи се във входящата вода. С увеличаване на концентрацията на солите се увеличава и осмотичното налягане. Следователно, налягането на подаване на входящата вода, необходимо за промяната на естествената посока на осмотичния поток, предимно се определя от нивото на съдържание на соли във входящата вода.

Графиката на фиг. 5 демонстрира, че при постоянно налягане на входящата вода увеличението на концентрацията на солите във входящата вода води до намаляване на относителния поток на пермеата, преминаващ през ОО-мембрана. Т.е. повишаването на осмотичното налягане поради увеличаването на концентрацията на солите трябва да се компенсира с работното налягане на входящата вода. На фигура 5 също така се вижда, че задържането на соли от ОО-мембрана намалява при повишаване на концентрацията на солите във входящата вода, т.е. качеството на пермеата се влошава.

4. Влияние на степента на извличане на пермеата (Recovery)

Както е показано на фиг. 6, ефектът на обратната осмоза възниква, когато естественият осмотичен поток между разредения разтвор и концентрирания разтвор се обърне под въздействието на налягането на входящата вода.

Когато процентът на извличане на ОО-пермеат се увеличава (а налягането на входящата вода остава постоянно), концентрацията на солите в останалата на ОО-мембрана входяща вода се увеличава, а заедно с това се увеличава и естественото осмотично налягане. Този растеж ще продължи, докато не се изравни с налягането, подавано от входящата вода. Максималният процент на степента на извличане на пермеата, възможен във всяка система за обратна осмоза, обикновено зависи не от ограничителното осмотично налягане, а от концентрацията на солите, присъстващи във входящата вода, и тяхната склонност към отлагане на повърхността на мембраната във формата на минерални наслоявания.

5. Въздействие на рН на входящата вода

Тънките композитни ОО-мембрани обикновено са стабилни в широк диапазон на рН (фиг. 7), при което ефективността на задържане на соли практически не зависи от рН на изходната вода. Относителният поток на пречистената вода (пермеата) също е стабилен.

Тази висока химическа стабилност на ОО-мембрани в широк диапазон на рН предоставя неоспоримо предимство и позволява прилагането на по-ефективни процедури по почистване на тяхната повърхност и използването на по-силни химикали за промиване.

VI. ДНЕВНИК ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ДАННИТЕ

На базата на регистрираните в специализирани дневници данни относно режимите на работа на обратноосмотичната (ОО) инсталация във времето и в текущия момент е възможно да се прогнозира "поведението" й в близко бъдеще. Не всички ОО инсталации изискват подобна регистрация, тъй като производителността на някои инсталации е толкова ниска, че воденето на тези дневници става безсмислено. Обикновено в ръководството за експлоатация на ОО инсталация производителят препоръчва параметрите, изискващи регистрация, както и приблизителната форма на дневника за тяхното документиране. Обикновено всички налични работни параметри са предмет на регистрация, като например: дата, час, време на работа в часове от началото, налягане преди и след картриджния филтър, поток на получения пермеат, поток на източвания концентрат, налягане и температура на входящата вода към помпата за високо налягане, налягане на входящата вода след помпата за високо налягане при подаване към първия ОО модул, налягане на концентрата преди регулиращия клапан, относителна електропроводимост (съдържание на соли) на входящата вода, относителна електропроводимост (съдържание на соли) на пермеата и др.

Анализът на тези данни позволява на оператора да открива проблеми предварително. Чрез документиране на тези параметри операторът може да наблюдава прогреса или регреса на параметрите, което указва тенденцията на развиващ се проблем и позволява предприемането на коригиращи действия.

Например, ако количество пермеат намалява, а качеството му се влошава с увеличаване на спада на налягането, това е индикация за необходимостта от извършване на химично промиване. В този случай може да има нужда от киселинно промиване за премахване на отлаганията от соли на твърдостта. Това е само един пример. Условията на замърсяване със соли на твърдост са описани по-горе по две причини: първо, за да се разбере промяната в параметрите на ОО инсталация и необходимостта от предприемането на коригиращи действия, и второ, за да се илюстрира, че замърсяването на ОО мембрани със соли на твърдост е индикация за възможена неизправност в оборудването за предварителна обработка (особено филтрите за омекотяване) или на промяната в стойността на твърдостта на входящата вода. Поетапното разглеждане на възможните неизправности в работата на оборудването позволява решаването на проблема и отстраняването на неговата причина.

VII. ПОСТ-ОБРАБОТКА НА ВОДАТА СЛЕД СЕКЦИЯТА ЗА ОБРАТНА ОСМОЗА

Както вече беше споменато, налягането на пермеата след инсталацията на обратната осмоза рядко надвишава 1 атмосфера (0,1 МПа). Обикновено той се подава в резервоар за съхранение, откъдето чрез помпа се транспортира към следващите етапи на пречистване, където се достига необходимото съдържание според изискванията на основния технологичен процес. Тези етапи могат да включват:

1. Декарбонизация (премахване на диоксид на въглерод от пермеата): Водата може да бъде подложена на процес на декарбонизация, за да се отстрани диоксидът на въглерод от нея.

2. Допълнително микрофилтриране: Използване на каскадни картриджни филтри за допълнително микрофилтриране на пермеата.

3. Дезинфекция с ултравиолетова стерилизация: Използване на уреди за ултравиолетова стерилизация за дезинфекция на водата.

4. Корекция на pH и на химичния състав: Регулиране на параметрите на водата, като pH и химичен състав, чрез пропорционално дозиране на химикали и филтриране с коригиращ пълнеж.

5. Адсорбционно почистване: Използване на адсорбционно почистване с цел подобряване на органолептичните свойства на водата или за получаване на вода с ниско съдържание на общ органичен въглерод.

6. Дълбоко обезсоляване на водата: Използване на уреди за йонен обмен (H-катионен обмен, OH-анионен обмен, филтри смесено действие) или уреди за електродейонизация за допълнително обезсоляване на водата (пермеата от обратната осмоза).

Технологичната схема за пост-обработка на пермеата от обратната осмоза се избира в зависимост от неговия състав и изискванията към пречистената вода.